Кои са новите страхове на децата (Част 2)

Изолираният живот е причина за пораждането на съвършено нови страхови сред децата, които реагират по необичаен и често притесняващ родителите начин.

Има ли възможност това да бъде преодоляно, без да се травмира детската психика, и как най-лесно да се случи?

Ето и останалите въпроси на родители, както и отговорите на психолози плюс най-полезните решения, които може да приложите, ако и вашият случай е сходен.

Снимка: Shutterstock

6. „Дъщеря ми е абитуриентка и е много разтревожена, защото не знае дали ще успее да види отново класа и училището си, преди да завърши“.

Преходът от училище към университет е важен етап за детето. А то си е все още дете, каквото и да говорим.

Момчето или момичето би искало да изживее тази последна година със своите приятели, дори и с онези, които не са му били толкова близки през изминалите години. Да бъде на познатото място, което е било като негов втори дом. Да се сбогува с учителите, които харесвани или не толкова, са били негови водачи в пътя напред.

Когато всичко това потъне в неизвестност и то не знае дали ще успее да ги срещне, дори в един единствен последен ден, приема случващото се изключително болезнено.

Липсата на надеждна информация по въпроса, който най-много го вълнува в този момент, се отразява и на способността му да планира бъдещето си. Което пък е изключително демотивиращо.

За да помогнете на порасналите деца, трябва да подходите много деликатно, тъй като те все още са с психика, силно повлияна от хормоните и реагират неочаквано и остро.

В тази възраст младежите стават най-откровени, когато излязат от дома. Затова идете на една приятна разходка в парка и си поговорете искрено.

Научете се да слушате между редовете, за да разберете притесненията и очакванията на детето си. Така ще можете да предложите най-правилното решение, без да засегнете чувството му за свобода, гордост и лично пространство.

7. „Стаята на моя 15-годишен син се превърна в бункер. Денят му започва с дистанционно училище, после кара виртуален извънкласен курс, след това влиза в дълъг чат с приятели и на финала завършва с игри, отново пред екрана. Храни се и буквално живее пред компютъра. И няма никакво желание да излиза навън“.

За съжаление локдаунът може да бъде и много притеснителен.

По време на карантина, тийнейджърите са едни от сериозните потърпевши.

От една страна те вече са достатъчно големи, за да осъзнават какво се случва. А от друга – получената възможност да бъдат в интернет пространството почти денонощно, им позволява да се потопят в илюзорен и доста нереален живот. Който на този етап напълно ги задоволява.

Но е факт, че децата в тази възраст най-лесно преминаха към виртуалното място за живеене, именно защото вече имат опит в този тип общуване и комуникация. Това обаче далеч не е толкова безобидно, колкото изглежда.

И не, защото могат да попаднат в капана на хора, представящи се за други. Те вече са достатъчно опитни, за да не позволят подобна измама и лесно различават лъжливия профил от реалния.

Сериозният проблем е в излизането от това пространство.

Усилията за връщане към реалния живот пораждат именно новите страхове, засягащи децата в тази възрастова група. Те се притесняват както от това дали ще успеят да имат отново приятели, каквито са имали преди, така и от самия вирус, който би отнел семейството им.

Тук е мястото на родителите, които са длъжни да разсеят съмненията им относно бъдещето, дори и тийнейджърът да не прави опити да говори по тази тема.

Такъв разговор обаче трябва да се проведе, за да не станат страховете още по-големи.

Снимка: Shutterstock

8. „Децата ми са много привързани към баба си, но не можем да я видим, защото се страхуваме да не й пренесем зараза. Как да поддържаме връзката жива?“

Възрастните хора са най-засегнати от тази пандемия и това е така в световен мащаб.

Не трябва да го забравяме и сме длъжни да ги пазим. Но в същото време не трябва да прекъсваме и връзката с тях, защото за децата тази връзка е изключително важна.

В такива моменти е добре да използваме максимално възможностите на техниката и да се срещаме по-често с близките си чрез видео разговори.

Това ще повдигне духа на възрастните, а в същото време ще помогне и на децата да не се чувстват изоставени от тях.

Преди това обаче трябва да им обясните, особено на по-малките, защо се налага да пазите баба и дядо. Те трябва да разберат, че здравето е преди всичко.

9. „При всеки тривиален укор, 6-годишният ми син плаче и казва: „Ти винаги си ми сърдита!“. Признавам, че съм много уморена вече, но и той преувеличава доста“.

Детето няма как да разбере защо мама или татко реагират по-остро от обичайното.

За да си обясни това, то използва думи и изречения, които познава. Така определя емоционалното състояние на родителите си.

Детето вижда умората и напрежението им, но не може да ги различи от другите негативни усещания, и приема, че то е виновно за станалото.

Имайте предвид, че на тази възраст, малчуганите имат изключителни „антени“ и долавят дори неизказаното, като го разчитат най-вече като емоция и то в най-общ план, без да тълкуват думите.

Задачата на родителите е да им помогнат да се научат да разграничават различните емоционални състояния, не само за да определят по-добре ситуацията, а и за да израснат емоционално грамотни.

Това може да се превърне в добра възможност за взаимно опознаване.

10. „8-годишните ми близнаци са се превърнали в самодостатъчни същества. Единствените, които допускат до себе си, сме аз и баща им. Притеснявам се, че когато се върнем на работа, и се наложи у дома да ни замести баба им или детегледачка за няколко часа, как ще се разбират с нея“.

За децата в такава възраст това е емоционално противоречив период.

От една страна те са загубили повечето си външни контакти. От друга са получили възможност да бъдат с родителите си 24 часа в денонощие.

Твърде вероятно е да приемат негативно и дори агресивно намесата на други хора в изградилата се семейна капсула.

За да не се стига до такива сцени, най-добре е постепенно да започнете да въвеждате нови лица в живота им. Така няма да се стресират и ще имат нужното време, за да ги приемат.

По материали от Donna moderna